Глава III

 

Поданик и гражданин

 

        Днешните наши така наречени държави като правило познават само две категории хора: граждани и чужденци. За граждани се смятат всички ония, които или са родени в дадена държава, или пристигайки в нея, са придобили граждански права. За чужденци се смятат всички онези, които се ползват от такива права в друга държава. Между едната и другата категория съществува и малка група от така наречените лишени от поданство. Тези хора имат честта да не принадлежат към нито една от сегашните държави, и следователно, никъде не се ползват с граждански права.

        И така, гражданските права в съвременната държава се определят предимно от това, че даден човек се е родил в дадена държава. Принадлежността към опеределенараса или определен народ изобщо не играе тук никаква роля. Негърът, преди живял в немските колонии и преселил се в Германия, създава потомство и това потомство ние разглеждаме като "немски граждани". Същото можем да кажем за евреина, поляка, африканеца, азиатеца и т.н. Техните деца също без особен труд стават немски граждани.

        Освен гражданските права, придобивани по рождение, съществува и възможността за по-късно придобиване на граждански права. Тук вече се поставят някои "ограничения". Например, от човека се изискват по възможност да не спада към погромаджиите и сутеньорите, да е "безопасен" в политически отношение, т.е. да бъде абсолютна политическа нула и най-после да не бъде "обременителен" за своята нова родина. Под последното в нашия меркантилен век разбират, естествено, чисто финансовата страна. Ако дадено лице успее да убеди администрацията, че ще бъде добър данъкоплатец, това е достатъчна препоръка , за да бъде прието в числото на гражданите.

        На расовия момент тук не се обръща никакво внимание.Приемането в числото на гражданите става примерно в такава обстановка, в каквато човек го приемат, да речем, за член на автомобилен клуб. Човекът попълва анкета, а после тези данни се проверяват и след няколко дни му изпращат бележка, в която му се съобщава, че е станал граждани на тази и тази държава. За това се избира най-смешната форма. На господин Зулуса, придобил току-що гражданство в Германия, в бележката му съобщават, че "с получаването на настоящето вие ставате немец"!

        Всички тези чудеса ги извършва президентът на държавата. Това, което не могат да направят самите небеса, лесно се извършва със замахване на пръчицата на този сановен чудотворец. Едно замахване на перото - и всеки монголоид внезапно се превръща в истински "немец".

        Но не стига това, че не се обръща ни най-малко внимание на расовия момент. Държавата не проявава никакъв интерес и към това доколко е физически здрав новият гражданин. Ако ще този човек жив да се разлага от сифилис, това не ни интересува, стига да си плаща данъците и да бъде политически "безопасен".Така от година на година тези образувания, наречени държави, всмукват в себе си отрови, на които едва ли са в състояние да издържат.

        По такъв начин в съвременната държава гражданинът се различава от чужденеца само по това, че му е отворен пътят към всички обществени длъжности и че отбил военната си служба, получава активно и пасивно избирателно право. До това общи взето се свежда цялата разлика. Тъй като със защита на личните права и личната свобода чужденецът се ползва в същата степен, както и гражданинът на държавата. Поне в нашата днешна германска република нещата са именно такива.

Зная, че думите ми ще се сторят неприятни на някои хора. Но трябва да заявя направо: нищо по-нелепо и безмислено от днешната ни система за придобиване на граждански права не мога да си представя. Познаваме само една държава, където съществуват макар в зародиш съвсем други порядки в това отношение. Това е САЩ, където държавната власт се опитва поне да организира работата разумно. САЩ принципно отказват право на емиграция на физически нездрави елементи, а на някои раси се забранява право на влизане изобщо. С това САЩ принципно застават на гледището на нашето народническо разбиране за държавата. Зачатъците на такова разбиране там безусловно са налице.

        Нашата бъдеща народническа държава подразделя жителите на страната натри класи: граждани, поданици и чужденци.Фактът на раждане в дадена държава принципно ще осигурява само право на поданство. Поданството като такова още не дава право да се заемат обществени длъжности и да се участва в политическата дейност. Нито активно, нито пасивно избирателно право. Държавата ще проведе принципа в документите на всеки поданик ясно да се казва към каква раса и националност принадлежи той. Поданикът всеки момент може да се откаже от германско поданство и да стане гражданин на онази страна, която съответства на неговата националност. Чужденецът ще се различава от поданика само по това, че се ползва от поданство в друга страна.

        Младият поданик с немска националност ще бъде задължен да премине същото училище като всеки немец. С това той се подчинява на всички онези изисквания, които държавата издига с цел да възпита от поданика верен син на своята нация и раса. Поданикът по-нататък е длъжен да се подчинява на всички изисквания на държавата по въпросите на физическото възпитание, а също да отбива военна служба. Държавата ще учреди всеобща войнска повинност; всеки немец ще отбива военна служба и армията ще го използва така, както съответства на физическите му и духовни способности. И ето този млад човек, който ще бъде напълно безупречен и напълно здрав, след изтичането на военната си служба в тържествена обстановка ще получи права на гражданин. Свидителството за предоставяне на граждански права трябва де се разглежда като най-ценен документ за целия му по-нататъшен живот. Получавайки този документ, поданикът става гражданин и се ползва от висчки права и предимства на последния. Държавата трябва да прави рязка разлика между тези, които са цвета на нацията, фактор на нейното величие и онези, които само живеят на територията на държавата и си "изкарват" там хляба.

        В момента на даването на документа за гражданство гражданинът полага тържествена клетва пред държавата и своя народ. Документът да гражданство трябва да се разглежда като нещо, което обединява всички граждани и унищожава каквито и да било противоречия, какъвто и да било намек за възможна пропаст между тях. Ние трябва да възпитаме своите граждани така, че всеки от тях да смята за по-голяма чест да бъде метач в собствената си държава, отколкото крал в чужда държава.

        Гражданинът се ползва с определени предимства пред чужденеца. Той е господар в държавата. Но големите права изискват и големи задължения. На престъпниците, изменниците, безхарактерните и безчестни хора държавата всеки момент може да отнеме гражданските права. Тогава те отново се превръщат в обикновени поданици.

        Немските девойки са само поданици и граждански права ще получават едва след омъжването си. Но на жените, издържащи се със собствен труд, в някои случаи могат да бъдат предоставяни граждански права независимо от това дали са омъжени.

Anfang