Глава XI

 

Народ и раса

 

На света има много истини, на пръв поглед съвсем очевидни, и незави­симо от това, именно поради тяхната очевидност, хората често не ги за­белязват или, във всеки случай, не разбират значението им. Покрай та­кива самоочевидни истини хората понякога минават като слепи, а след това са извънредно учудени, когато някой внезапно открие онова, което сякаш всички би трябвало да знаят. Накъдето и да погледнеш, има хиля­ди колумбовски яйца, но Колумбовците в живота се срещат съвсем ряд­ко.

Хората, всички без изключение, всеки ден така или иначе общуват с природата, запознават се с тайните й и си въобразяват, че разбират поч­ти всичко, а всъщност, със съвсем редки изключения, съвсем сляпо ми­нават покрай едно от най-важните явления, свързани със собственото им битие, а именно, те абсолютно не забелязват, че всичко, живеещо на земята, е строго разделено на отделни, затворени в себе си групи, вся­ка от които представлява отделен род или вид.

И при най-повърхностно наблюдение не може да не забележим този почти железен закон, че макар жизнената енергия на природата да е почти безгранична, формите на размножаването и продължаването на рода и вида са много ограничени. Всяко живо се чифтосва само със свой другар по род и вид. Синигерът отива при синигер, чавката г при чавка, скворец - при скворец, полска мишка - при полска мишка, вълк -при вълчица и т.н.

Това могат да го променят само някои извънредни обстоятелства, преди всичко обстановката на лишаване от свобода или някакви други обстоятелства, които пречат на чифтосването в пределите на един и съ­щи род и вид. В тези случаи природата веднага започва да оказва съ­протива, и изразява протеста си или като не дава на тези животни способност за по-нататъшно размножаване, или ограничава раждаемос­тта на следващите поколения от изроди. В огромното болшинство от слу­чаите природата лишава изродите от съпротивителна сила срещу болести­те и нападението на враговете.

Това е напълно естествено.

В резултат на кръстосването на две същества, състоящи се от различни степени на развитие, неизбежно се получава потомство, чиято степен на развитие се намира някъде по средата между степените на развитие на всеки от родителите. Това значи, че потомството ще стои малко по-горе от по-изостаналия от родителите, но в същото време по-ниско от по-развития от родителите. А от това на свой ред произтича, че такова потомство по-късно ще трябва да претърпи поражение в борбата с по-развитите представители на рода и вида. Такова чифтосване е в пълно противоречие със стремежите на природата към постоянно усъвършенстване на живота. Основната предпоставка на усъвършенстването е, разбира се, не чифтосването на висшестоящо същество с низшестоящо, а само победата на първото над второто. По-силният трябва да властва над по-слабия, а съвсем не да се чифтосва с по-слабия и да жертва по такъв начин собствената си сила. Само слабите могат да намират в това нещо ужасно. Тъкмо затова те са слаби и ограничени хора. Ако в нашия живот господстваше именно този закон, това би означавало, че по-високото развитие на ограничените същества става изобщо невъзможно.

Резултатът от този, заложен в цялата природа, стремеж към расова чистота е не само строго разграничение на отделните раси една от друга, но и известната еднородност вътре във всяка от тях. Лисицата винаги си остава лисица, гъсокът - гъсок, тигърът - тигър и т.н.; разлика може да има само в по-голямата или по-малката издръжливост на отделните екземпляри, в по-големия или по-малък ум, възприемчивост и т.н. Но никога няма да срещнем лисица, която би показвала някакви хуманни намерения спрямо гъсока, както никога няма да срещнем котка, склонна към дружба с мишки.

Борбата между едните и другите е резултат не само на вродена вражда, колкото резултат на глад и любов. И в двата случая природата гледа на тази борба с пълно спокойствие и дори с известно удовлетворение. Борбата за прехрана води дотам, че най-слабото и най-болнавото търпи поражение. Борбата на самците заради самка осигурява право и възможност за размножаване само на по-силния. Но винаги и неизменно борбата само подпомага здравето и увеличаването на съпротивителната сила на даден род и вид. По такъв начин борбата е фактор за по-високо развитие.

Ако не беше така, това би означавало, че на нашата земя изобщо би спряло прогресивното развитие. Тогава по-скоро би настъпило обратното. От количествената страна слабото винаги има превес над силното. И ако тази способност за размножаване у двете страни беше еднаква, то след известно време слабото би се разплодило в такива огромни размери, че абсолютно би затъмнило силното. Ето защо природата внася известна поправка в полза на по-силния. Тази поправка природата реализира, като поставя слабото в по-тежки условия за съществуване; по такъв начин природата ограничава слабото в количествен смисъл; нещо повече, природата прави отбор и от това количество и предоставя възможност за размножаване само на най-силните и здрави екземпляри.

Природата е против чифтосването на по-слабите същества с по-силни. Но в още по-голяма степен е против смесването на по-висока раса с по-низшестояща. Такова смесване поставя под въпрос цялата хилядолетна работа на природата над делото за усъвършенстване на човека.

От опита на историята виждаме хиляди примери за това. Историята с ужасяваща яснота доказва, че всяко смесване на кръвта на арийците с по-нискостоящи народи неизбежно довежда дотам, че арийците губят своята роля на носители на културата. В Северна Америка, където населението в огромната си част се състои от германски елементи, в твърде малка степен смесили се с по-низши цветнокожи народи, ние виждаме съвсем други хора и друга култура, отколкото в Централна и Южна Америка, където преселниците, предимно от романски произход, често в много по-голяма степен са се смесвали с туземното население. По същество само този пример би бил достатъчен, за да се установи ясно и недвусмислено влиянието на расовото смесване. Германецът от американския континент, запазил безпримесна чистотата на своята раса, е станал господар на континента, и ще остане такъв до момента, когато падне жертва на позора от кръвосмешението.

По такъв начин може да се каже, че резултатът от всяко кръстосване на расите е:

а/ снижаване на равнището на по-висшата раса.

б/ физически и умствен регрес, а с това и начало на макар и бавно, но системно израждане.

Да се съдейства на такова развитие означава да се греши против волята на всевишния ни вечен творец.

Но този грях се и наказва според заслугите.

Вървейки против желязната логика на природата, човекът изпада в конфликт с онези принципи, на които самият той дължи своето съществуване. Така неговата борба против природата неизбежно го довежда до собствената му гибел.

Тук се налага често да изслушваме истински еврейското по своята наглост и съвсем глупаво възражение на съвременните пацифисти: "Но нали човекът затова е човек, за да преодолява природата!"

Милиони хора безсмислено повтарят тази еврейска нелепост и, в края на краищата, сами се убеждават, че хората могат да "преодолеят" природата. Какво искат да кажат с това нашите пацифистки глупци, всъщност, не може да се разбере.

Да не говорим за това, че в действителност човекът още в нищо не е успял да преодолее природата; да не говорим за това, че човек в най-добрия случай успява само да разкрие една или друга загадка или тайна на частица от природата; да не напомняме, че в действителност човек нищо не изобретява, а само открива, т.е. с други думи, не той господства над природата, а природата над него и че само след като разкрие отделни закони и тайни на природата, на човек му се удава да застане над онези същества, които са лишени от това познание; да не говорим за всичко това; достатъчно е да констатираме, че никаква идея не е в състояние да преодолее онова, което е предпоставка за битието и съществуването, поне защото самата тази идея зависи само от човека. Но нали от това произтича, че самата идея предполага първо съществуването на човека, а следователно и на всички закони, които служат за предпоставка на появата на човека на земята.

Нещо повече! Та определените идеи са присъщи само на определени хора. Това се отнася преди всичко за онези мисли, които водят началото си не от точното научно знание, а са заложени в света на усещанията и чувствата или, както е прието да се изразяваме сега, в света на вътрешните преживявания. Всички онези идеи, които сами по себе си нямат нищо общо със студената логика, а са чист израз на определени чувства, етични представи и т. н. - всички тези идеи са неразривно свързани със съществуването на човека. Извън тези свойства на човека, извън неговата творческа сила, извън присъщата му сила на въображението самото съществуване на тези идеи би било невъзможно. Но тъкмо оттук произтича, че именно запазването на определени раси и хора е основна предпоставка за самото съществуване на тези идеи. Оттук бихме могли да направим характерния извод, че който действително с цялото си сърце се стреми към победата на идеята на пацифизма в нашия свят, той трябва с цялото си сърце да се стреми светът да бъде завоюван от немците. Ако стане обратното, то заедно с последния немец ще умре и последният пацифист: по тази причина, че целият останал свят съвсем не се е поддал на противоестествената безсмислица на пацифизма в такава степен, както за жалост нашия народ. По неволя първо би трябвало да водим войни, за да видим след това победата на пацифизма. Казват, че тъкмо към това се стремил американският апостол Уилсън. Поне нашите немски фантасти бяха сигурни в това. Действителните резултати сега са добре известни.

Какво пък! Идеите на пацифизма и хуманизма може би ще бъдат напълно уместни тогава, когато висшестоящата раса предварително завоюва целия свят и действително започне да господства над цялата земя. Ако поставим така въпроса, то идеалите на пацифизма и хуманизма ще престанат да бъдат вредни. За жалост, на практика такъв ход на развитие е трудно осъществим и, в края на краищата, невъзможен.

И така-първо борба, а после може би и пацифизъм! В противен случай би трябвало да кажем, че човечеството е преминало вече през своята кулминационна точка на развитие и че ни очаква не победа на една или друга етична идея, а варварство и в резултат на това - хаос. Който иска, нека се смее, но нали ние знаем, че нашата планета в продължение на милиони години се е носила в ефира без хора. Това напълно може да се повтори, ако хората забравят, че съществуването им е подчинено на безжалостните закони на природата, а съвсем не на измислиците на отделни слабоумни "идеолози".

Всичко, от което се изумяваме на този свят - науката и изкуството, техниката и откритията - всичко е само продукт от творчеството на малко народи, а първоначално - може би само на една раса. От тях зависи съществуването на цялата ни култура. Ако тези малобройни народи загинеха, то заедно с тях би отишло в гроба всичко прекрасно в този свят.

Всички велики култури от миналото са загинали само в резултат на това, че творческият народ е отмирал поради отравяне на кръвта.

Причината за тази гибел в крайна сметка се е криела в забравянето на онази истина, че всяка култура зависи от човека, а не обратното, и че по такъв начин, за да се запази културата, трябва да се запази даденият творящ тази култура човек. Но такова запазване изцяло е подчинено на железния закон за необходимостта, на запазване правото на победа от по-силния и по-висшия.

И така, който иска да живее, трябва да се бори, а който в този свят на вечна борба не иска да участва в схватката, той не заслужава правото на живот.

Нека да е жестоко, но е така! Според нас е много по-горчива участта на онзи човек, който си мисли, че е в състояние да надвие природата, но който в действителност само издевателства над нея. В последния случай на природата нищо не й остава, освен да отговори на този човек с болести, нещастия, нищета. Човек, който не разбира законите на расовото развитие и пренебрегва тези закони, лишава сам себе си от щастието, от което би могъл да се възползва. Такъв човек пречи на победното шествие на най-добрата от расите и с това унищожава основната предпоставка на всякакъв човешки прогрес. Такъв човек наподобява безпомощно животно, въпреки че запазва човешките органи на чувствата.

Би било абсолютно празна работа да се спори за това коя раса или кои раси са били първоначални носители на цялата човешка култура, а следователно и носители на онова, което сега означаваме с думата "човечество". По-лесно е да си отговорим на този въпрос, ако изхождаме само от съвременността. Тук отговорът ще бъде ясен. Всичко онова, което имаме сега в смисъл на човешка култура, в смисъл на резултати от изкуството, науката и техниката - всичко това е почти изключително продукт от творчеството на арийците. От това, разбира се, можем с основание да смятаме, че и в миналото именно на арийците е принадлежала най-високата роля, т.е. че арийците са основоположници на човечеството. Ариецът е Прометей на човечеството. Неговата ясна глава е била надарена с божията искра на гения, на него е било дадено да запали първите светлини на човешкия разум, на него най-напред се е удало да хвърли ярък лъч светлина в тъмната нощ на загадките на природата и да покаже на човека пътя към културата, научавайки го на тайнството на господството над всички останали живи същества на тази земя. Опитайте се да премахнете ролята на арийската раса за бъдещите времена и може би само след няколко хилядолетия земята отново ще тъне в мрак, човешката култура ще загине и светът ще опустее.

Ако разделим цялото човечество на три групи: 1/ основатели на културата, 2/ носители на културата и 3/ рушители на културата, то представителите на първите две групи ще бъдат, всъщност, само арийците. Именно арийците са създали, така да се каже, фундамента и стените на всички човешки творения. Другите народи са наложили своя отпечатък само върху външната форма и окраската. Всички основни планове за човешки прогрес, всички най-големи камъни, необходими за постройката, - всичко това е дал ариецът. На другите раси е принадлежало само изпълняването на плановете. Вземете следния пример. Ще минат още няколко десетилетия и целият изток на Азия ще нарича "своя" онази култура, която в действителност не е нищо друго освен съединение на германската техника и старогръцкия дух, както и при нас самите. Само външните форми - поне отчасти -ще носят азиатски характер. Работата не е такава, както си мислят мнозина, че уж Япония прилага само европейската техника, но развива "своя собствена" култура. Не! В действителност имаме пред себе си европейска култура и техника, само външно боядисани в японски цветове. Действителен основен живот на тази част от Изтока е могъщата научно-техническа работа на Европа и Америка, т.е. на арийските народи, а съвсем не особената "японска" култура. Външните японски багри на тази култура само повече бият на очи за европееца поради различието им от нашите. В действителност Изтокът може да се развива по посока на общочовешкия прогрес, само като усвоява европейската и американската техника и наука. Само това дава основа за борба за насъщния хляб, за изковаване на оръжие. Само външността постепенно се приспособява към отличителните черти на японците.

Ако допуснем за момент, че например, Европа и Америка са загинали и че по такъв начин се прекратява по-нататъшното въздействие на арийците върху Япония, то за кратко време днешният подем на Япония в областта на науката и техниката може би ще продължи; но след още малко години изворът би пресъхнал, сегашното културно развитие на Япония би престанало и тя пак би се върнала в онова спящо състояние, от което преди седем десетилетия я пробуди арийската културна вълна. Че съвременното японско развитие има арийски произход, е съвсем очевидно. Но несъмнено е и това, че и във времената на беловласата старина тогавашната японска култура също се е определяла от чужди влияния. Най-доброто доказателство за това е фактът, че в по-късно време японската култура премина през цял период на застой и пълно закостеняване. Това можеше да се случи само защото тя беше загубила основното творческо расово ядро. С други думи, в по-късно време не й достигаше онова външно влияние, което по-рано бе получила от по-висшата раса. Щом като можем да установим, че един или друг народ е възприемал в основни линии своята култура от други раси и е бил в състояние само постепенно да я развива, и е спрял в своето културно развитие, щом като е престанало външното въздействие, то можем да кажем: пред нас е раса, способна да играе ролята на "носителка на културата", но неспособна да играе ролята на "основателка на културата".

При по-внимателно запознаване със съдбите на развитите на отделните народи констатираме факта, че всички те почти изцяло първоначално са били само носители на култура, а не нейни основатели.

Почти навсякъде можем да наблюдаваме следната картина на развитие.

Арийските племена - често в числено отношение смешно малобройни - успяват да подчинят чуждите народи. Опирайки се на особените условия, присъщи на дадени територии /степен на изобилност, климатични условия и т.н./ и използвайки по съответен начин голямата работна сила, с която разполагат, арийците пробуждат в покорените народи духовни и организаторски способности, спали досега непробуден сън. В продължение на малко хилядолетия, а понякога само на столетия, арийците успяват да създадат нова култура, на която отначало са присъщи всички вътрешни черти на арийците и която до известна степен се приспособява в горепосочения смисъл към свойствата на земята и към човешките свойства на завоюваните народи. Но след това минава известно време, самите завоеватели започват да нарушават принципа за чистотата на кръвта, към който по-рано много строго са се придържали; постепенно те започват да се смесват с покорените народи и по такъв начин завършва тяхното собствено съществуване. Както се знае, след грехопадението в рая идва изгонването от рая.

Ще минат едно или две хилядолетия и последните следи от някога господстващия народ ще можем да констатираме само по по-светлия цвят на кожата, получен в резултат на смесването на кръвта на завоювани и завоеватели и по закостенялата култура, донесена някога от по-висшата раса. В кръвта на завоюваните народи са се разтворили всички духовни предимства на предишните завоеватели. В низшата култура на завоюваните народи е угаснал факелът на човешкия прогрес, донесен от по-висшата раса. По-светлият цвят на кожата само леко напомня миналата велика роля на предишните завоеватели, а някои случайно оцелели остатъци от старата привнесена култура само леко озаряват отдавна вече настъпилата нощ в културния живот на тези народи. Тези остатъци от култура ярко светят в нощта на отново настъпилото варварство. Повърхностният наблюдател ще си помисли, че вижда пред себе си продукти от съвременната култура на даден народ, а всъщност, пред него са само отблясъци от миналото.

Понякога в историята се случва някой народ за втори или трети път да влезе в съприкосновение с онази раса, която някога вече е привнесла в него култура, при което нито едната, нито другата страна помнят за предишните срещи. Сега остатъците от кръвта на предишните господари несъзнателно ще потекат срещу отново дошлата висша раса и онова, което преди е могло да бъде само резултат от принуда, сега ще се удава и доброволно. В страната се вдига нова културна вълна и тя оказва благодетелното си влияние до онзи момент, когато носителите на културата пак се разтворят сред чуждите народи.

Задачата на историците на световната култура в бъдеще ще се състои не в предаването на голи факти, както за съжаление е у нас сега, а в това да се изследва процесът, който по-горе очертахме в общи линии.

Вече в това малко систематично нахвърляне на историята на развитието на нациите, спадащи към групата "носителки на култура", може да се види картината на изграждането, влиянието и гибелта на истинските основатели на културата на земята: арийците.

В нашето всекидневие ние виждаме, че всеки гений все пак се нуждае от особен повод или дори от истински тласък, за да може действително да се прояви. Същото може да се каже и за гениалната раса в повседневния живот на народите. В делничния живот често става така, че и един изтъкнат човек ни изглежда незабележителен и обикновен. Но ето, надвисват събития, които докарват едни до отчаяние и ги обезсилват, а на други, които досега са ни изглеждали съвсем посредствени хора, придават нови сили. И ето, че неочаквано за себе си виждаме гениалната натура, която в делничната обстановка съвсем не сме забелязвали. Оттук произхода на поговорката: "Трудно е да бъдеш пророк в собственото си отечество."

Най-често се случва да наблюдаваме това във военна обстановка. Ето пред нас са съвсем обикновени млади хора, почти момчета. Надвиснали са събития, които с тежестта си са смазали редица хора. Но в същото време са превърнали някои от тези момчета в истински герои. И ние виждаме пред себе си ненадминати образци на хладнокръвие, мъжествена решителност, героизъм. Ако не бяха дошли тези часове на изпитание, то никой може би не би се досетил, че в това голобрадо момче се крие истински герой. За да се прояви геният, почти винаги е необходим външен тласък. Ударите на съдбата събарят едни, но срещат стоманената съпротива на други. И ето, превръзката пада от очите ни и светът с изумление вижда пред себе си герой там, където съвсем не го е подозирал. Отначало хората се съпротивляват и не искат да признаят за герой онзи, който външно е изглеждал толкова сходен със средния от тях. Стара история. Това е почти винаги с всички що-годе значителни хора.

Вземете някой голям изобретател. Славата му обикновено датира от деня на направеното от него откритие. Но нали е ясно, че гениалността му е започнала не от този час, когато е направил своето първо откритие, нали искрата на гения несъмнено е живяла в него от самото му рождение. Истинската гениалност винаги е вродено качество, тя не може просто да се възпита в човека, а още по-малко да се научи.

Но всичко това, както вече казахме, се отнася не само за отделния индивид, но за цялата раса. Творческите народи още от самото начало по самата си същност са призвани да творят, макар че повърхностният наблюдател не го забелязва веднага. Външното призвание и тук се явява само резултат на вече извършени дела. Нали тук и останалият свят не е в състояние да различи гениалността по друг начин, освен под формата на очевидни за всички открития, изобретения, създаване на определени картини, постройки и т.н. И тук също е необходимо много време, докато човечеството признае гениалността на един или друг народ. Както в живота на отделното лице, така и в живота на цели народи са необходими особени условия, та творческите възможности и сили действително да могат да си намерят реално приложение.

Най-ясно виждаме това по съдбата на арийците, т.е. на онази раса, която досега е била и остава главна представителка на културното развитие на човечеството. Щом като съдбата създаде за арийците по-благоприятни условия, присъщите им способности започват да се развиват с по-бързо темпо и приемат форма, разбираема за всички. Арийците започват да основават нови култури, върху които съответно влияние оказват, разбира се, условията на почвата, климата и свойствата на покорените народа. Последното има решаващо значение. Колкото е по-примитивна техниката, толкова по-голяма роля играе човешката работна сила, тъй като с нея тогава се налага да се заместват машините. Ако арийците нямаха възможност да използват работната сила на низшите раси, те никога не биха успели да направят дори първите крачки за създаването на по-висока култура. Също така ариецът не би могъл да създаде онази техника, която сега започва да му заменя приложението на силата на животните, ако на времето не беше съумял да започне да укротява отделните видове животни и да използва за работа тяхната физическа сила. Поговорката "Мавърът си свърши работата, мавърът може да си отиде" има достатъчно дълбоко основание. В продължение на дълги хилядолетия конят е трябвало да работи за човека, преди да му помогне да заложи основите на онази техника, която сега, след като се утвърди автомобилът, прави излишен самия кон. Ще мине още малко време и конят ще стане абсолютно излишен, а същевременно е ясно, че без работата на коня в продължение на много предишни векове човекът може би съвсем не би могъл да стигне до това, до което сме стигнали ние сега.

За образуването на по-високи култури е било абсолютно необходимо наличието на по-низши раси. Ако ги нямаше, не би имало с какво да се замени недостигът от технически средства, без които по-високото равнище на развитие изобщо би било невъзможно. Първите стъпки на човешката култура повече са се опирали върху използването на физическата сила на низшите раси от хора, отколкото върху използването на физическата сила на укротените животни.

Едва след като било създадено робството на подчинените раси, аналогична съдба започва да постига също и животните, а не обратното, както си мислят мнозина. Исторически нещата са били такива, че победителите са започнали да впрягат в плуга победения човек и едва след известно време са започнали да впрягат коня. Само пацифистките глупци могат да разглеждат като символна човешката развала, без да разбират, че само така ние сме могли да стигнем до днешната епоха, когато господа пацифистките апостоли изливат пред нас своята мъдрост.

Прогресът на човечеството прилича на изкачване по безкрайно висока стълба. По нея не можеш да се изкачиш другояче, освен като преминеш отначало по по-ниските стъпала. Така и ариецът е трябвало да премине по онзи път, който му е сочела действителността, а съвсем не по този, който може да му подскаже фантазията на съвременния пацифист. Пътищата на действителността са тежки и корави, но само тези пътища водят човечеството към целта. Всъщност, някои мечтатели обичат да си измислят по-леки пътища, които в действителност, обаче, само ни отдалечават от заветната цел.

По такъв начин съвсем не е случайност, че първите култури са възникнали там, където арийците са влезли в съприкосновение с низшите народи и са ги подчинили на своята собствена воля. Тези низши народи са били тогава първият технически инструмент, който арийците са използвали в борбата за нова култура.

Но тъкмо това предопределя целия онзи път, по който е трябвало да тръгнат арийците. В качеството си на завоевател ариецът подчинява завоюваните и ги принуждава да работят така, както това съответства на неговото желание и неговите цели. Принуждавайки ги да вършат полезна, макар и много тежка работа, той не само им запазва живота, но им готви съдба, несравнимо по-завидна от предишната им така наречена "свобода". Докато ариецът остава докрай господар над завоюваните, той не просто ги ръководи, но умножава културата им. Цялото развитие на културата напълно зависи от способностите на завоевателя и от запазването на чистотата на неговата раса. Когато покорените сами започнат да се издигат и по всяка вероятност започват да се сближават със завоевателите също и в смисъл на езика, рязкото разделение между господар и роб започва да отслабва. Арийците постепенно започват да губят чистотата на своята кръв и затова по-късно загубват и мястото в рая, който сами са си създали. Под влиянието на смесването на расите арийците все повече губят своите културни способности, докато, в края на краищата, и умствено, и физически започват повече да приличат на завоюваните от тях народи, отколкото на своите собствени предци. В продължение на известен период арийците още можели да се ползват от благата на съществуващата култура, после настъпвал застой и накрая споменът за тях напълно изчезвал.

Така загивали цели култури и цели държави, за да отстъпят място на нови формации.

Единствената причина за отмирането на старите култури е смесването на кръвта и оттук произтичащото снижаване на равнището на расата. Хората загиват не в резултат на загубени войни, а в резултат на отслабването на силата за съпротива, присъща само на чистата кръв.

Всичко на този свят, което не е добра раса, е плява. Само проявата на инстинкта за запазване на расите има всемирно историческо значение - както положително, така и отрицателно.

Арийците са могли да изиграят такава велика роля в миналото, не само защото инстинктът за самосъхранение като такъв у тях е бил от самото начало развит по-силно, колкото защото този инстинкт намира у тях особен израз. Субективната воля за живот у всички е винаги еднаква, но формата на изразяване на тази воля на практика е различна. У първите живи същества на нашата земя инстинктът за самосъхранение не отива по-далеч от грижата за собственото "аз". Егоизмът, както ние наричаме тази страст, отива тук толкова далеч, че тези същества мислят само за дадения миг и дори не за часовете, които ще настъпят по-късно; в това състояние животното живее само за себе си, то има храна, за да задоволи глада на дадения момент, то води борба само за собствения си живот. Докато инстинктът за самосъхранение намира само такъв израз, липсва каквато и да било основа за образуване дори на най-примитивна форма на семейство. Само когато съжителството между самеца и самката вече не се ограничава само с чифтосване, а започва да води до съвместни грижи за потомството, инстинктът за самосъхранение вече намира друг израз. Самецът започва да търси понякога храна също и за самката, но по-често двамата заедно започват да търсят храна за потомството си. Тогава самецът започва да се застъпва за самката и обратно, и от този момент започват да изкристализират първите, разбира се, безкрайно примитивни форми на готовността за саможертва. Когато това свойство започва да излиза извън тесните предели на семейството, се създават първите предпоставки за образуване на по-големи колективи, а в края на краищата, и на цели държави.

У хората от по-низшите раси това свойство се наблюдава само в много малък мащаб. Оттук и това, че по-низшите раси често не отиват по-далеч от образуването на семейство. Ясно е, че колкото повече отстъпва на заден план личният интерес, толкова повече нараства способността за образуване на по-обширни колективи.

И ето, тази готовност за лична саможертва, готовността да жертваш труда си, а ако е необходимо и живота си заради другите, е най-силно развита у арийците. Арийците са велики не със своите духовни качества като такива, а само със своята готовност да отдадат тези способности в служба на обществото. Инстинктът за самосъхранение е приел у арийците най-благородна форма, тъй като ариецът подчинява собственото си "аз" на живота на обществото, а когато удари часът, ариецът охотно се принася в жертва на общите интереси.

Не в особените интелектуални данни е заложена причината за културните и строителните способности на арийците. Ако ариецът притежаваше само тези данни, неговата роля би била по-разрушителна, отколкото организираща, защото сърцевината на всяка организираща дейност се състои в това, че всяко отделно лице се отказва да отстоява непременно собствената се гледна точка и собствените си интереси в полза на болшинството хора. Всеки отделен човек в този случай получава онова, което му се полага само по околни пътища- чрез благополучието на цялото общество. Отделният човек работи в този случай не непосредствено за себе си, не за своята полза, а за ползата на всички. И с тази цел той води цялата си работа в рамките на общата работа за всички. Най-изумителният израз на това е самата дума "работа"; та нали под тази дума ние съвсем не разбираме сега дейността на отделния човек в интересите на поддържането на собствения му живот; не, под тази дума ние разбираме труда в интересите на обществото. Доколкото един или друг отделен индивид иска да "работи" само за себе си и се отказва при това в каквато и да било степен да се съобразява с благото на околния свят, дотолкова ние наричаме това кражба, лихварство, грабеж и т.н.

Първата предпоставка за истинска човешка култура е преди всичко именно наличието на такива настроения, когато хората са готови да пожертват интересите на собственото си аз в полза на обществото. Само в този случай могат да възникват онези велики ценности, които на самите си творци обещаят много малка награда, но затова пък носят неоценима полза на бъдещите поколения. Само оттук може да се разбере как много безкористни хора, които сами водят живот, изпълнен с лишения, се отдават изцяло на това да създадат осигурен живот на обществото. Всеки работник, всеки селянин, всеки изобретател, чиновник и т.н., с една дума всеки, който работи за обществото, без да има никакви надежди някога да стане щастлив и състоятелен човек, е носител на тази висока идея, макар и самия него понякога да не му е ясен дълбокият смисъл на собствените му действия. Но ако казваме това относно обикновения труд, насочен за осигуряване на изхранването на човека и създаване на възможност за общ прогрес, то това в още по-голяма степен се отнася за онзи труд, който е насочен да защити живота на човека и неговата култура. Когато човекът отдава собствения си живот за делото на осигуряването на безопасността на обществото, това е висша форма на саможертва.

Само така може да се попречи на това създаденото от ръцете на човека да бъде разрушено от неговите ръце, само така можем да се борим и против страшните сили на природата.

В нашия немски речник има една дума, която особено прекрасно изразява тази мисъл: дълг.

Да изпълняваш дълг означава тъкмо да обслужваш не самия себе си, а да служиш на обществото. Онзи принцип, от който произтича такова действие, ние наричаме идеализъм за разлика от егоизма, произтичащ от принципа да обслужваш самия себе си. Под идеализъм ние разбираме способността на отделното лице да се принася в жертва на околния свят.

Но колко ни е необходимо по-често да си спомняме, че идеализмът действително не е химера, че идеализмът винаги е бил, е и ще бъде главната предпоставка за цялата човешка култура! Нещо повече: само идеализмът е създал понятието "човек". Само на това чувство арийците са задължени за цялото си положение в този свят, само благодарение на това чувство на нашата земя съществува човекът. Само благодарение на това чувство е могъл да бъде изкован този творчески труд, който в съчетание с простата физическа сила и гениалния интелект е създал най-забележителните паметници на нашата човешка култура.

Ако на света нямаше идеализъм, то всички духовни способности на хората, включително и на най-надарените, щяха да бъдат само прост "дух", безсилен да сътвори нещо действително възвишено и ценно.

Действителният идеализъм не е нищо друго, освен подчиняване на интересите и целия живот на отделното лице на интересите и на целия живот на обществото. Само такова подчинение създава възможност за каквато и да била организация. В този смисъл идеализмът съответства на най-дълбоките повели на природата. Именно този идеализъм подтиква хората доброволно да признаят преимуществото на по-силния. Именно такъв идеализъм става частица от онзи световен ред, който образува нашата вселена.

Най-дълбокото познание на природата и чистият идеализъм не си противоречат взаимно, а напротив, обективно съвпадат. Доколко това е вярно и доколко истинският идеализъм няма нищо общо с фантастиката, е най-лесно да се убедим, ако се вслушаме в съжденията на едно неразвалено дете, например, на здраво момче. Такова момче абсолютно нищо няма да разбере от тирадите на "идеалистично" настроен пацифист и тези тиради сигурно няма да му харесат, но да отдаде живота си за идеала на своята народност, такова момче винаги ще бъде готово.

Несъзнателно, инстинктивно детето чувства необходимостта за продължаването на рода и вида, дори когато това може да става само за сметка на отделен индивид, и несъзнателно инстинктът протестира против фантастиката на пацифистките кречетала, прикриващи с дълги фрази само егоизъм. Тъй като действителното развитие на човечеството е възможно само при наличието на готовност за саможертва от страна на индивида в полза на обществото, а не при наличие на болезнени представи на страхливи умници и критици, които искат да преправят природата.

В такива времена, когато изчезва идеализмът, ние можем веднага да констатираме упадък на всички онези сили, без които няма общество, а следователно, няма и културно развитие. Щом сред народа надвие егоизмът, обществените връзки започват да отслабват. Всеки тича след собственото си щастие и попада само от трън, та на глог.

Пък и бъдещите поколения предават на забрава онези, които мислят само за своята собствена полза и покриват със слава онези герои, които са се отказали от своето собствено щастие в полза на обществото.

Пълна противоположност на ариеца представлява евреина. У никой народ на света инстинктът за самосъхранение не е развит в такава степен, както у така наречения избран народ. Доказателство за това е самият факт за съществуването на тази раса на земята. Къде ще намерите друг народ, който в продължение на последните две хиляди години да е претърпял толкова малко промени в смисъл на характера, вътрешния свят и т.н.? Кой друг народ е участвал в толкова огромни преврати и независимо от това е излязъл от всички катастрофи на човечеството такъв, какъвто е бил преди? Що за безкрайно упорита воля за живот, за запазване на своя род и вид!

Интелектуалните качества на евреите са се изграждали в продължение на хилядолетия. Евреинът се смята сега за много "умен" и е бил умен до известна степен във всички времена. Но умът му не е резултат от собственото му развитие, а резултат от нагледните уроци, получавани от опита на другите народи. Човешкият ум също не може да се издига нагоре по друг начин, освен по стъпала; при всяка крачка той трябва да се опира на фундамента на миналото, т.е. да чувства зад себе си цялата предишна култура на човечеството. Всяко мислене в огромна степен е резултат от опита на предишните времена и само в малка степен се определя от мислителните способности на даден човек. Човек, без сам да го забелязва, заимства от опита на миналото - бездна от знания, създадени от цялата предшестваща култура на човечеството. Въоръжен с тези знания, човекът постепенно отива по-нататък. Нашето съвременно момче, например, расте в обстановка на такива огромни технически завоевания, че онова, което преди сто години е било още загадка за най-забележителните хора, за него сега е нещо, което се разбира от само себе си. Резултатът от техническите завоевания на всички последни столетия оказват огромно въздействие върху нашето момче, а то дори не ги забелязва. Ако допуснем за момент, че може да стане от гроба някой от най-гениалните хора, да речем от 20-те години на миналия век, то несъмнено за него би било по-трудно да се ориентира в цялата наша обстановка, отколкото на едно най-обикновено 15-годишно момче от наши дни. Поради тази проста причина, че възкръсналият от . мъртвите гениален човек не би имал онези безкрайно важни сведения, които през последното столетие хората, така да се каже, са попили, без сами да го забелязват.

Евреите, както вече знаем, никога не са имали своя собствена култура /защо именно е така, ще обясним по-долу/ и тъкмо по тази причина умственото развитие на евреите винаги се е намирало в зависимост от другите народи. Интелектът на евреите във всички времена се е развивал за сметка на работата на заобикалящия го културен свят. Обратни примери не е имало никога.

Инстинктът за самосъхранение е развит у еврейския народ не по-малко, а по-скоро повече, отколкото у другите народи; неговите умствени способности също изглеждат не по-малки от умствените способности на другите раси; но на евреите им липсва първата и основна предпоставка, необходима за самостоятелно развитие -

идеализма.

Волята за саможертва у евреина не отива по-далеч от голия инстинкт за самосъхранение. Чувството за солидарност у евреина се проявява външно много силно, но в действителност това е само примитивен инстинкт на стадност, който може да се види и у много други живи същества на тази земя. Инстинктът за стадност подтиква евреите към взаимопомощ, само докато ги заплашва обща опасност.

В тази обстановка те смятат за неизбежно и целесъобразно да действат заедно. Вземете за пример всяка малка глутница вълци. Те намират за удобно да нападат плячката съвместно, но щом наситят глада си, се разотиват в различни посоки. Същото трябва да кажем и за конете. Когато ги нападат, те се държат заедно. Щом опасността премине, се разпръскват.

Такъв е и евреинът. Неговата готовност за саможертва е мнима. Такава готовност съществува у него само до момента, докато това безусловно го изискват интересите за безопасността на отделния евреин. Но щом общият враг е победен, заплашващата всички евреи опасност отстранена, плячката скрита на сигурно място, то на часа изчезва и мнимата хармония между самите евреи, отстъпвайки място на техните естествени инстинкти. Евреите са единодушни, само докато ги заплашва обща опасност или докато ги привлича обща плячка. Щом изчезнат тези два импулса, веднага встъпва в правата си най-рязко изразен егоизъм. Народът, който току-що е изглеждал единодушен, на часа се превръща в котило гладни, хапещи се един друг плъхове.

Ако евреите бяха сами на този свят, те неизбежно биха се задавили в своята собствена мръсотия и нечистотии. Целият им живот вероятно би се превърнал в изтребителна борба един срещу друг, само дето присъщата на всички тях страхливост, липсата на готовност за саможертва щяха да превърнат собствената им война в комедия.

Затова би било невярно от факта, че в борбата против общия враг или по-точно в борбата за общия грабеж евреите са солидарни, да си направим извода, че на евреите не им е чужд известен идеализъм.

Не, евреите и в този случай ги ръководи само голия егоизъм.

Ето защо и държавата на евреите териториално съвсем не е ограничена. А всъщност, именно държавата трябва да бъде живият организъм, служещ за съхранение и размножаване на расата. Евреите не могат да имат държава с определена територия, тъй като такава държава изисква населяващата я раса първо, да притежава известен идеализъм и второ, да има правилна и здрава представа какво е труд. Ако на дадена раса й липсва и едното, и другото, то за образуване от нея на държава с определена територия и дума не може да става; а по такъв начин отпада и главната основа, на която може да възникне определена култура.

Ето защо виждаме, че еврейският народ - въпреки че външно изглежда много развит - в действителност няма никаква истинска култура и в частност няма своя собствена култура. Външната култура на съвременния евреин в действителност е само извратена от него култура на други народи.

Когато оценяваме ролята на еврейската нация в културното развитие на човечеството, ние преди всичко не трябва да забравяме факта, че например еврейско изкуство никога не е имало на света и няма и сега; че например, двата главни вида изкуство - архитектурата и музиката, абсолютно с нищо не са задължени на евреите. Подвизите на евреите в областта на изкуството се свеждат само или до съмнителни "усъвършенствания" на чужди произведения, или до преки плагиатства. Но тъкмо това означава, че на евреите им липсват преди всичко онези най-важни дарби, без които няма културно надарена и творческа раса.

Евреинът умее само да подражава на чуждото изкуство, а поточно ще бъде да се каже - да го осакатява. Това се вижда поне от факта, че евреинът най-често се подвизава в областта на сценичното изкуство, където собствената измислица почти не е необходима.

Не, евреите не представляват никаква културно-съзидателна сила и не могат да представляват по простата причина, че не им достига първата и основна предпоставка за това - идеализмът. Техният интелект не е конструктивен, той е само разрушителен. Само в редки единични случаи евреите дават импулс за нещо добро. Като правило обаче човешкият прогрес върви напред не благодарение на евреите, а въпреки тях.

Евреите никога не са имали своя държава със своя определена територия и по тази причина никога на са имали и своя собствена култура. Между другото, тъкмо оттук е възникнала представата, че в лицето на евреите имаме работа с народ, по-рано спадащ към помадите. Това е голяма и опасна грешка. Скитническите народи също винаги са имали своя определена територия, те само не са я обработвали, както правят това заседналите селяни, а са живели от това, което са получавали от стадата си, заедно с които са скитали в пределите на своята територия.

Причината скитническите народи да постъпват така, е недостатъчното обилие на тяхната почва, в резултат на което заседналия живот става за тях просто невъзможен. Още по-дълбока причина се крие в разрива между равнището на техническата култура на даден народ и природната бедност на неговата територия. Има такива територии, където и на арийците след хиляда години техническо развитие се е удавало да накарат земята да роди достатъчно, за да може да заживеят заседнал живот. Докато арийците не са имали техника, те също е трябвало или да избягват такива територии, или също да водят скитнически живот, доколкото хилядолетните навици за заседнал живот не са правили за тях абсолютно непоносим живота на номадите. Ще напомним, че в епохата на откриването на американския континент многобройни арийци е трябвало отначало да живеят като ловци, дървосекачи, и т.н. и често на големи лагери с жените и децата си, постоянно сменяйки мястото, да водят почти такъв живот, като живота на чергарите. Но щом броят на арийците нараснал и се подобрила техниката им да разчистят достатъчно земя и да подчинят туземците, те започнали да се заселват за постоянно.

Много вероятно е, че и арийците някога са били номади и едва с времето са заседнали. Но именно затова арийците никога на се били евреи! Не, евреите никога не са били чергари, тъй като и чергарите също са имали представа за "труда", която е послужила за основа на цялото им по-нататъшно развитие: у чергарите тази необходима духовна предпоставка е била на лице.

Нека чувството за идеализъм у чергарите да е било развито относително слабо, но все пак те са го имали. Ето защо арийските народи са могли да се отнасят към тях с известна симпатия. У евреите нищо подобно не е имало.

Евреите никога не са били номади, а винаги са били паразити върху тялото на други народи. Ако евреите понякога са сменяли местожителството си, това не е произтичало от техните собствени намерения, а е било резултат от това, че от време на време са ги изгонвали онези народи, с чието гостоприемство те прекалено са злоупотребявали. Евреите са се разпространявали по-нататък именно така, както се разпространяват типичните паразити. Те постоянно търсят само нова храна за своята раса.

Но това няма нищо общо с чергарството, тъй като евреинът, заел една или друга територия, изобщо не мисли да я очисти. Той остава там, където седи и се вкопчва в тази територия така здраво, че може да бъде прогонен оттам само със сила. Когато евреите намерят, че в други нови страни за тях се е създала подходяща обстановка, те започват да се разпространяват и там. Обаче за разлика от номадите те при това в никакъв случай не напускат и своето старо жилище. Евреите са били и остават типични паразити, те живеят на чужда сметка. Подобно на вредни бацили те се разпространяват там, където за бацилите се създава подходяща хранителна среда.

Евреинът носи със себе си само смърт. Където и да стъпи кракът му, там народът, който досега и живял от своя труд, рано или късно започва да измира.

Така през цялото време евреите са се загнездили в чуждите държави и са образували вътре в тях своя собствена държава, маскирайки последната под псевдонима "религиозна община". Под това време евреите са се криели до момента, докато им се е струвало изгодно. Но щом се почувстват достатъчно силни, за да минат без това прикритие, те хвърлят маската и си появяват пред изумените хора такива, каквито са били винаги: евреи.

Евреите живеят като паразити върху тялото на други нации и държави. Тъкмо това изгражда в тях качеството, за което Шопенхауер е трябвало да каже, че "евреите се най-големите виртуози на лъжата". Цялото съществуване на евреина го тласка непрекъснато към лъжата. Същото, което е за жителя на севера топлата дреха, за евреина е лъжата.

Евреите могат да живеят продължително сред други народи, само докато успяват да създават представата, че не са народ, а само особена "религиозна община".

Ето ви първата голяма лъжа.

За да могат да живеят продължително върху тялото на други народи, на евреите им се иска да прикриват най-важните черти на своя характер. Колкото е по-интелигентен всеки отделен евреин, толкова по-бързо му се удава тази лъжа. Работата стига дотам, че значителни групи от трудещия се народ, сред който живеят евреите, действително започват да вярват, че имат пред себе си французин или англичанин, немец или италианец, който изповядва само особена религия. Жертва на тази лъжа особено лесно стават власт имащите, тъй като те най-рядко се отличават с особена гениална прозорливост. В кръговете на "началството" самостоятелното мислене понякога се смята направо за грях. Само с това може да се обясни обстоятелството, че например, в баварското министерство на вътрешните работи и досега нямат представа за това, че евреите са определен народ, а съвсем не са определена "религия". Всъщност, за нашето мъдро началство би било достатъчно поне малко да поглежда в еврейските вестници и тогава не би им било трудно да отгатнат загадката. Но нима началството е длъжно да чете каквито и да било вестници, освен официалните. Е, а тъй като вестник "Еврейско ехо" още не е официален правителствен орган, то на него, разбира се, може и да не му хвърлят око.

Евреите винаги са представлявали определен народ с определени расови свойства и никога не са били просто религиозна община. Само условията на живот на еврейския народ отрано са го подтиквали да търси такова средство, което да отвлича прекомерното внимание от синовете на този народ. Какво друго средство би могло да се стори на евреите по-невинно и едновременно по-целесъобразно от това да се крият под маската на религиозна община? В действителност евреите не могат да представляват и религиозна община, поне защото и затова им липсва необходимия идеализъм, и по такъв начин им липсва вяра в какъвто и да било задгробен живот. Всъщност, всяка религия, каквато е присъща на арийците, изисква именно известна вяра в задгробния живот. Вижте Талмуда. Нима това е книга за задгробния живот? Не, тази книга е посветена изключително на въпроса как да си създадеш на практика по-добър живот в този най-добър от световете.

За да изучим както трябва евреина, е най-добре да проследим пътя, който е изминал в продължение на столетия, загнездвайки се сред другите народи. За да получим необходимите изводи, достатъчно е да проследим това само върху един пример. Тъй като цялото еврейско развитие във всички времена е било в общи линии едно и също, сред каквито и народи да са живели евреите, то най-добре ще е да опишем това развитие схематично. За нагледност ще означаваме отделните периоди на развитие с букви от азбуката.

Първите евреи се появяват в Германия в периода на придвижването на римляните. Както винаги, те идват като търговци. В бурята на великото преселение на народите евреите сякаш отново изчезват. Затова епохата на новото проникване на евреите в центъра и севера на Европа трябва да броим от времето на образуването на първите германски държави. Във всички онези случаи, когато евреите проникнат в средата на арийските народи, виждаме в общи линии една и съща картина на развитие.

а/ Щом възникват първите места на здрав заседнал живот, евреите довтасват. Отначало се появяват като търговци, смятайки още за необходимо да крият своята народност. Чертите на външно расово различие между тях и онзи народ, който им оказва гостоприемство, още твърде бият на очи. Знанието на чужди езици сред евреите е още твърде развито. А от друга страна и самият народ, който им оказва гостоприемство, представлява още прекалено затворено цяло. И ето, в резултат на всичко това евреинът трябва да се изявява открито като търговец и като чужд. При ловкостта на евреина и при неопитността на народа, от когото той търси гостоприемство, за евреина през дадения период дори е изгодно да се извинява открито, тъй като чуждия охотно го приемат дори като гост.

б/ След това евреите започват постепенно да се промъкват в стопанския живот, изявявайки се при това не в ролята на производители, а изключително в ролята на посредници. При техния хилядолетен търговски опит и при безпомощността, а също и безграничната честност на арийците евреинът веднага си завоюва известно превъзходство, а след кратко време цялата търговия е заплашена да се превърне в монопол на евреите. Евреинът започва да се изявява в ролята на заемодавец, като дава пари само срещу лихварски проценти. Процентите изобщо са изобретени от евреите. Отначало никой не забелязва опасностите на лихварството. Напротив, тъй като кредитът в началото носи известно облекчение, всички го приветстват.

в/ След това евреинът се заселва за постоянно. С други думи, той се загнездва в определени градове, селища, в определени квартали и все повече образува държава в държавата. Търговията и изобщо всички парични работи той започва да разглежда като своя собствена привилегия и се ползва от тази привилегия докрай.

г/ След това кредитът и търговията стават напълно негов монопол. Еврейското лихварство започва да предизвиква известна съпротива. Нарастващата  еврейска наглост  поражда възмущение,  а увеличаването на богатството му - завист. Чашата прелива, когато евреинът успява да направи и земята обект на своите търговски операции. Самият евреин не работи на земята, той я разглежда само като обект на своята алчна експлоатация, предоставяйки на християнина както преди да обработва тази земя, само че с цел сегашният господар да му пие кръвта. Поради това възниква вече открита омраза към евреите. Евреите вече толкова му пият кръвта, че работата стига до изстъпления. Сега започват внимателно да се вглеждат в тези чужденци и откриват в тях все по-отблъскващи черти. В края на краищата се създава необходимата пропаст.

В годините на особено тежка мизерия на търпението му идва краят и разорените от евреите народни маси в отчаяние прибягват до мерки за самопомощ, за да се избавят по някакъв начин от този бич божи. В продължение на няколко столетия народните маси са изпитали на гърба си гнета на евреите, а сега те започват да разбират, че самото им съществуване е равносилно на чума.

д/ Но евреинът едва сега истински започва да се разгръща. Чрез гнусно ласкателство той се промъква в правителствените кръгове. Пуска в ход парите си и си осигурява нови изгоди, които му дават възможност да граби, както преди. Ако народният гняв против тези пиявици е довел тук или там до бунт, това съвсем не пречи на евреина след известно време да се появи в същото това място и пак да я подкара по старому. Никакви преследвания не са в състояние да отучат евреите от тяхната система на експлоатация на хората, чрез никакви преследвания не е възможно задълго да се отърват от тях. Мине ли малко време и евреите, без изобщо да се променят, отново довтасват.

За да се избегне поне най-лошото, на евреите се забранява да придобиват земи, та по такъв начин да не се позволи на лихварите да съсредоточават в ръцете си и поземлените фондове.

е/ Доколкото през това време се засилва властта на князете, евреите започват да се промъкват и в тази среда. Новите господари почти винаги се намират в трудни финансови обстоятелства. Евреите охотно им се притичват "на помощ" и за това изкрънкват от тях изгоди и привилегии. Колкото и скъпо да е заплатил евреинът за това, все едно процентите и процентите върху процентите за кратко време му покриват всички разходи. Като истински пиявици евреите се впиват в тялото на нещастния народ, докато настъпи момент, в който князете отново се нуждаят от пари и тогава те от самата пиявица пускат малко кръв в своя полза.

След това играта започва отначало. Ролята, която играят тук тъй наречените немски князе, ни най-малко не е по-добра от ролята на самите евреи. Тези господа князе са били истинско божие наказание за техните "възлюбени" народи. Ролята на тези господа може да се сравни само с ролята на някои съвременни министри.

Именно на немските князе трябва да благодарим за това, че немската нация така и не успява окончателно да се избави от еврейската опасност. За жалост в това отношение нищо не се променя и в по-късни времена. По-късно самите евреи се отплащат стократно на князете на този свят за всички онези престъпления, които тези владетели са извършили спрямо своите народи. Князете на света встъпват в съюз с дявола и са наказани, както им се полага.

ж/ Оплитайки господа князете, евреите ги довеждат до гибел. Бавно, но неотклонно позициите на князете отслабват, тъй като те престават да служат на своите народи и започват да мислят само за себе си. Евреите прекрасно си дават сметка, че краят на тези владетели е близък и от своя страна се стараят да приближат този край още повече. Самите евреи правят всичко, за да увеличат нуждата им от пари, за което се стараят да ги отвлекат от действително важните задачи; пълзейки пред тях на колене и обсипвайки ги с гнусно ласкателство, евреите въвличат "своите" князе във всички възможни пороци, стараейки се да изглеждат колкото е възможно по-незаменими в очите на своите покровители. Опирайки се на своето дяволско изкуство във всичко, което е свързано с пари, евреите по най-безсрамен начин подсказват на покровителите си все по-нови и жестоки средства за изпомпване на последната стотинка от поданиците. Големи фондове, събирани с най-жестоки средства, отиват на вятъра. Тогава евреите измислят нови средства да ограбват народа. Всеки двор има своите "придворни евреи", както започват да наричат тези чудовища. Но главната им функция е да измислят нови средства за изпомпване на пари от народа заради безумните удоволствия на управляващата клика. Кой ще се учуди след това, че за такива заслуги изродите на човешкия род започват да получават и дворянски сан. Разбира се, институтът на Дворянството става поради това смешен, но отровата благополучно прониква в тази среда.

Сега евреите още по-добре използват привилегиите за своите интереси.

В края на краищата, евреинът трябва само да се покръсти, за да получи всички права и преимущества на коренните граждани. Той охотно прави и това. Представителите на църквата се радват, че са завоювали нов син на църквата, а самият този "син" - на успелия гешефт.

з/ Сега в еврейския свят започва нов период. Досега евреите са минавали за евреи, т.е. те са се опитвали да минат за нещо друго, пък това е било и невъзможно, тъй като още твърде рязко са били изразени расовите им черти от една страна и чертите на заобикалящите ги народи, от друга. Още в епохата на Фридрих Велики никому не е могло да дойде на ум да вижда в евреите нещо друго, освен "чужд" народ. Още Гьоте се е ужасявал при мисълта, че в бъдеще законът вече не забранява бракове между християни и евреи. А нали Гьоте, пази боже, не е бил реакционер или приятел на робството. В Гьоте е говорил само гласът на кръвта и здравия разум. Въпреки всички позорни машинации на придворните кръгове самият народ инстинктивно вижда в евреите чуждо тяло и се отнася към тях по съответния начин. И ето, сега настъпва време, когато всичко това трябва да се промени. В продължение на повече от хиляда години евреите дотолкова изучават езиците на приютилите ги народи, че се решават вече да започнат да прикриват еврейския си произход и колкото е възможно по-настойчиво да започнат да подчертават, че са "немци". Колкото и да е смешно това, колкото и да е чудовищно, на евреите все пак им стига наглостта да се обявяват за "германци", в дадения случай за "немци". Започва се най-гнусната лъжа, която можем да си представим. От всичко немско евреинът само криво-ляво е придобил способността да говори немски език, пък и то какъв ужасен немски език. Само върху това знание на езика той обосновава своята принадлежност към немския народ. Но в действителност признак за принадлежност към определена раса е заложен изключително в кръвта, а съвсем не в езика. Това най-добре го знаят евреите. Именно затова те толкова пазят чистотата на своята собствена кръв и съвсем не придават голямо значение на чистотата на своя собствен език. Човек лесно може да вземе друг език и да се ползва от него с по-големи или с по-малки удобства. Но, и ползвайки се от нов език, той ще изразява на него старите си мисли. Вътрешният свят на човека не може да се промени. Най-добре това се вижда именно в примера с евреина - той може да говори на хиляди езици и все пак си остава същият евреин. Неговите характерни особености остават същите, каквито са били, когато преди две хиляди години е търгувал с хляб в древния Рим и е говорил на латински език, и каквито са в нашия век, когато той спекулира с брашно и кълчи немския език. Евреинът си е останал същият. Не е за чудене, че тази проста истина никак не могат да я осъзнаят някои тайни съветници и високопоставени полицай-президенти. Та нали рядко ще се намерят хора толкова бездушни и толкова лишени от всякакъв здрав инстинкт, както някои представители на нашите "най-високи" сфери.

Мотивите, по които евреите сега решават да се представят за "немци" са абсолютно очевидни. Те чувстват, че почвата започва да се изплъзва изпод нозете на князете-господари и започват своевременно да си създават нова платформа. При това и финансовата им власт над цялото ни стопанство е достигнала вече такива размери, че нямайки всички "държавни" права, евреите не могат вече по-нататък да удържат цялата система; във всеки случай без това им е трудно да разширяват по-нататък своето влияние. Но да удържи завоюваните позиции и да увеличи своето влияние на евреина му е необходимо на всяка цена. Колкото повече се издигат евреите по стъпалата на властта, толкова повече ги привлича старата заветна крайна цел: да постигнат пълно господство над целия свят. Най-далновидните от евреите забелязват, че тази цел вече съвсем се е приближила. Ето защо сега всички главни усилия са насочени към това да завоюват за себе си напълно всички "граждански" права.

Такава е действителната причина, че евреинът се старае да се отърве от гетото.

и/ Така "придворният евреин" бавно и постепенно се превръща в обикновен "народен евреин". Разбира се, евреинът както преди ще се старае да остава в обкръжението на важни господа; той ще проявява дори повече усърдие, за да проникне в тази среда. Но в същото време другата част от еврейската раса прави всичко възможно да се изравни с народа. Тази задача на е лека за евреите. Спомнете си само колко грехове има евреинът спрямо народната маса в продължение на дълги векове, как безжалостно е изсмуквал евреинът кръвта на масата, как постепенно народните маси са се научили да мразят евреина и да виждат в него истинско божие наказание. Да, трудна задача е да се преструваш на "приятел но човечеството" тъкмо в очите на онези, на които в продължение на столетия си съдирал кожата.

Сега евреите трябва да предприемат някои крачки, които поне малко да накарат народната маса да забрави за предишните им престъпления. Оттук и това, че те започват да играят ролята на филантропи и благодетели. Те имат за това твърде прозрачни основания и поради тази причина съвсем не им се налага да се ръководят от библейското правило - лявата ти ръка да не знае какво дава дясната. Евреите си поставят задачата колкото е възможно по-голямо количество хора да научат колко присърце приемат те сега страданията на народните маси и на какви огромни жертви са готови в интересите на обществото. С присъщата му вродена скромност евреинът сега проглушава света за своите собствени заслуги и го прави дотогава, докато наистина започнат да му вярват в това отношение. Само крайно несправедливи хора ще се откажат сега да повярват в щедростта на евреите. За кратко време евреите успяват да представят работата така, че уж и във всички предишни времена към тях са се отнасяли несправедливо, а съвсем не наопаки. Особено глупавите хора започват да вярват на това и започват да изказват искрени съчувствия на бедните, "нещастни" обидени евреи.

Разбира се, при това трябва да се има предвид, че при цялата си "щедрост" евреинът не забравя себе си и сега. Те умеят много добре да смятат. Еврейските "благодеяния" много напомнят онзи тор, който се използва в селското стопанство. Та нали разходите за тора винаги се изплащат стократно. Но както и да е, след кратко време целият свят вече знае, че сега евреите са се превърнали в "благодетели и приятели на човечеството". Какво забележително превръщане, нали?

Че хората трябва да принасят известни жертви за другите, с това, общо взето, сме свикнали. Но когато известни жертви принасят евреите, това не може да не изумява, тъй като от тях никой не го е очаквал. Ето защо дори дребните деяния на евреите им се зачитат повече, отколкото на който и да било друг.

Нещо повече. Евреите неочаквано стават и либерали и започват на глас да мечтаят за необходимостта от човешки прогрес.

Постепенно евреите стават изразители на стремежите на цялата нова епоха.

В действителност цялата просветна дейност на евреите е насочена към това да разрушават всички основи на общополезната стопанска работа. Чрез завладяването на акциите евреите по контрабанден път проникват в кръгооборота на цялото национално производство, превръщат нашата промишленост в обикновен обект на покупко-продажбата и по такъв начин изтръгват изпод нашите предприятия здравата база. Именно благодарение на тази дейност на евреите между работодателите и работниците възниква онази вътрешна отчужденост, която по-късно довежда до класово разцепление.

Най-сетне чрез борсата еврейското влияние достига ужасяващи размери. Евреите стават вече не само фактически господари на нашите предприятия, но към тях преминава и действителният контрол над цялата ни национална работна сила.

За да подсилят политическите си позиции, евреите днес се стараят да ликвидират всички расови и граждански прегради, които им пречат на всяка крачка. С тази цел те с присъщата им упоритост започват борба за религиозна нетърпимост. Франкмасонството, намиращо се изцяло в ръцете на евреите, им служи като превъзходен инструмент в мошеническата борба за тези цели. Чрез нишките на масонството евреите оплитат нашите религиозни кръгове и най-влиятелните в икономическо и политическо отношение слоеве на буржоазията, като правят това толкова изкусно, че оплитаните дори не го забелязват.

Трудничко е само да оплетат целия народ или по-точно казано, онова съсловие, което тъкмо се е пробудило за нов живот и се готви да води борба за своите собствени права и свободи. Тъкмо това става сега главен обект на грижи за евреите. Евреите прекрасно разбират, че могат да постигнат своите цели само в случай, че на сегашния стадий на развитие някой им проправи път. Според техните сметки тази работа е трябвало да свърши за тях буржоазията, включително най-широките слоеве на дребната буржоазия и на дребните хорица изобщо. Но ръкавичарите и тъкачите не можеш ги улови на тънката въдица на франкмасонството, тук са необходими други средства, по-прости, но същевременно също така действени. Такова средство в ръцете на евреите е пресата. С цялата си упоритост евреите завладяват пресата, пускайки в ход за това всякакви уловки. Получили в свои ръце пресата, те започват системно да оплитат обществения живот на страната, чрез пресата могат насочват работата във всяка посока и да оправдаят мошеничеството си. Силата на така нареченото "обществено мнение" сега се намира изцяло в ръцете на евреите, а какво значи това е вече добре известно.

При това евреинът неизменно представя работата така, че уж лично той жадува само за знания; той възхвалява прогреса, но най-често само онзи прогрес, които води другите към гибел. В действителност и знанията, и прогреса евреинът ги разглежда от гледна точка на ползата им само за еврейството. Ако не може да получи от тях полза за еврейския народ, той ще стане най-безпощаден враг и кръвник за науката, културата и т.н. Всичко, на което се научава в училищата на други народи, той използва изключително в интересите на своята собствена раса.

Своята собствена народност евреите в тази фаза съхраняват повече от когато и да било. Те крещят наляво и надясно за "просвета" "прогрес", "човечност" и т.н., а в същото време по най-строг начин съблюдават чистотата на своята раса. Наистина, понякога натрапват своите жени за съпруги на влиятелни християни, но що се отнася до мъжете, то тук те принципно не допускат бракове с други раси. Евреите охотно отравят нрава на другите нации, но като зеницата на окото си пазят чистотата на своята собствена кръв. Евреинът почти никога на се жени за християнка, затова пък християните често се женят за еврейки. По такъв начин в еврейската среда няма хора със смесена кръв. Докато част от нашето висше дворянство окончателно загива в резултат на кръвосмешение. Евреите прекрасно си дават сметка за това и съвсем планомерно прибягват до този начин за "обезоръжаване" на идейното ръководство на своите расови противници. За да замаскират всичко това и да приспят вниманието на жертвите си, евреите все по-високо и все по-високо крещят за необходимостта от равенство на всички хора, независимо то расата и цвета на кожата и глупците започват да им вярват.

Но с всички свои черти евреинът все още продължава да отблъсква широката маса от хора, той все още мирише на чужд. И ето, за удовлетворение на масата еврейската преса започва да изобразява .евреите в такъв вид, който изобщо не съответства на действителността, но затова пък предизвиква представи, каквито са нужни на евреите. В това отношение особено характерен е хумористичният печат. В хумористичните вестници винаги нарочно се стремят да изобразяват евреите като във висша степен кротък народец. Внушават на читателя мисълта, че може би евреите имат някои смешни черти, но по същество това е народ добър, нежелаещ да вреди никому. На читателя му дават да разбере, че може би някаква част от евреите действително не са герои, но затова пък във всеки случай, те не са и особено опасни врагове.

Крайната цел на евреите на този стадий на развитие е победата на демокрацията или според тяхното разбирате - господството на парламентаризма. Системата на парламентаризма най-много съответства на потребностите на евреите, тъй като тя изключва ролята на личността и на нейно място поставя количеството, т.е. силата на глупостта, неспособността, страхливостта.

Краен резултат от всичко това ще бъде събарянето на монархията. Малко по-рано или малко по-късно монархията неизбежно ще загине.

к/ Сега гигантското стопанско развитие на страната довежда до ново социално разслоение на народа. Дребните занаяти бавно отмират, благодарение на това работникът все повече губи възможността да си осигури препитанието като самостоятелен дребен производител; пролетаризацията става все по-очевидна; възниква индустриалният "фабричен работник".

Най-характерната черта на последния е това, че в продължение на целия си живот той няма да може да стане самостоятелен предприемач. Той е най-низш в истинския смисъл на думата. На старини трябва да се мъчи и да остава без осигурено парче хляб.

Аналогично положение сме виждали и по-рано. Иска се на всяка цена да се намери разрешение на въпроса и такова разрешение действително се намира. В такова положение освен селяните и занаятчиите постепенно попадат чиновниците и служащите. Те също стават най-низши в истинския смисъл на думата. Но държавата намира изход от това, поемайки върху себе си грижата за онези държавни служители, които не са в състояние сами да осигурят старините си: държавата въвежда пенсията. Постепенно този пример последват и частните форми, така че сега почти всеки служащ у нас е осигурен с пенсия, стига да служи в повече или по-малко голяма фирма. Само след като осигурим старините на държавния служащ, ние ще можем да възпитаваме в него чувство за безгранична преданост към държавата- онова чувство, което в довоенно време е най-благородната черта на немското чиновничество.

Тази умна мярка изтръгва цяло съсловие от ноктите на социалната нищета и по такъв начин създава здрави взаимоотношения между това съсловие и цялата останала нация.

Сега този въпрос е отново поставен пред държавата и нацията и при това в много по-големи размери. Все нови и нови милиони маси напускат селото и постепенно се преселват в големите градове, търсейки парче хляб като фабрични работници в новите промишлени предприятия. Общите условия на труд и живот на това ново съсловие са повече от печални. Вече самата обстановка на труда съвсем не прилича на предишната обстановка на занаятчията или селянина. Индустриалният фабричен работник трябва да напряга силите в много по-голяма степен, отколкото занаятчията. Големината на работния ден за занаятчията има много по-малко значение, отколкото за фабричния работник. Дори формално работният ден на работника да остава същият, както преди на занаятчията, то и за него /работника/ се създава много по-трудно положение. Занаятчията не е ползвал тази интензивност на труда, с която сега се налага да работи фабричният работник. Ако по-рано занаятчията така или иначе е могъл да се примири дори с 14-15-часов работен ден, то сега това става съвсем непоносимо за фабричния работник, всяка минута на който се използва по най-напрегнат начин. Безсмисленото пренасяне на предишния работен ден върху съвременното фабрично производство оказва много голяма вреда в две насоки: първо, поради това се подкопава здравето на работниците, а второ, в работниците се подкопава вярата във висшата справедливост. Към това трябва да добавим още от една страна жалката заплата, а от друга страна относително по-бързото увеличаване на богатството на работодателя.

По-рано в селското стопанство социален проблем не е могло да има, тъй като стопанинът и работникът са вършели една и съща работа, а най-важното, са яли от една и съща паница. Сега и в това отношение положението рязко се променя.

Сега във всички области на живота окончателно се извършва отделяне на работника от работодателя. Доколко в нашия живот е проникнал еврейският дух, най-добре се вижда от тази липса на уважение или дори направо от това презрение, с което у нас сега се отнасят към физическия труд. Това няма нищо общо с германския характер. Само след като в нашия живот започват да проникват чуждите, всъщност, еврейски влияния, предишното уважение към занаята се е сменило с известно пренебрежение към всякакъв физически труд.

Така възниква у нас това ново, от малцина уважавано съсловие, и в един прекрасен ден неизбежно е трябвало да се повдигне въпросът: или нацията сама да намери в себе си сили, за да създаде напълно здрави взаимоотношения между това съсловие и цялото останало общество, или съсловието различие ща се превърне в класова пропаст.

Едно е несъмнено: това ново съсловие включва далеч не най-лошите елементи, във всеки случай към него спадат най-енергичните елементи. Прекалената изтънченост на така наречената култура тук не е могла още да извърши своята разрушителна работа. Новото съсловие в своята основна маса още не е подложено на действието на пацифистката отрова, то притежава физическа сила, а ако трябва и бруталност.

Докато буржоазията абсолютно безгрижно и равнодушно минава покрай този във висша степен важен проблем, евреите не спят. Те веднага разбират огромната важност на проблема за цялото бъдеще. И ето, те постъпват така: от една страна разпалват експлоатацията на работниците до крайни предели, а от друга страна сами започват да служат на жертвите на своята собствена експлоатация и за кратко време си завоюват ролята на главатари на работниците в борбата на последните против работодателите. По такъв начин евреите външно стават уж ръководители на борбата против самите себе си. На практика, разбира се, не е така, тъй като тези виртуози на лъжата, естествено, винаги умеят да прехвърлят цялата отговорност върху другите, а себе си да изобразят като невинни младенци. Благодарение на това, че на евреите им стига наглостта сами да застанат начело на борбата на масите, на последните дори не им минава през ума, че най-подло ги лъжат.

И все пак това е именно така.

Още преди да успее новата класа както трябва да се формира, евреите веднага виждат, че от това съсловие могат да си направят оръдие за по-нататъшните си планове. Отначало те използват буржоазията като свое оръдие против феодалния свят, а след това -работника като свое оръдие против буржоазния свят. Криейки се зад гърба на буржоазията, евреинът съумява да си завоюва граждански права. Сега, експлоатирайки борбата на работниците за съществуване, евреите се надяват, скрити зад гърба на това съсловие, окончателно да наложат своето господство над земята.

Отсега работникът трябва на практика да се бори само за бъдещето на еврейския народ. Без да го съзнава, работникът попада във властта на онази сила, против която той, както му се струва, води борба. На работника му внушават, че уж се бори против капитала, а в действителност го карат да се бори за капитала. Евреите крещят по-силно от всички за необходимостта от борба против интернационалния капитал, а на практика те организират борба против националното стопанство. Погубвайки националното стопанство, евреите разчитат върху трупа му да издигнат тържеството на интернационалната борса. Евреите постъпват така:

Вмъквайки се в редовете на работниците, те лицемерно се преструват на техни приятели и си придават вид, че са страшно възмутени от тежките страдания на работниците. Евреите си правят труда най-щателно да изучат до най-малки подробности всички действителни и мними тегоби от работническото ежедневие. Опирайки се на това знание на цялата конкретна обстановка, те с всички сили започват да разпалват стремежа на работниците към промяна на тези условия на съществуването им. У всеки ариец, както е известно, съществува дълбок стремеж към по-голяма социална справедливост. И ето, че евреите по най-хитър начин експлоатират това чувство, превръщайки го постепенно в чувство на омраза към богатите и щастливи хора. По такъв начин на евреите им се удава да наложат своя отпечатък и да придадат своя мироглед на цялата борба на работниците за по-добър живот. Така евреите полагат основата на учението на марксизма.

Евреите нарочно преплитат своята марксическа проповед с цяла редица конкретни изисквания, които сами по себе си от социална гледна точка са напълно справедливи. Така те убиват два заека наведнъж. Първо, по такъв начин марксическото учение получава огромно разпространение. А второ, те отблъскват много прилични хора от подкрепата на тези социално справедливи искания именно с това, че тези искания са съпроводени от марксическата пропаганда. Благодарение на този съпровод тези искания започват да се разглеждат като несправедливи и абсолютно неизпълними.

И действително, под покрова на тези чисто социални искания евреите крият своите дяволски намерения. Понякога за тези намерения абсолютно нагло се говори открито.

Учението на марксизма представлява причудлива смесица от разумно с най-нелепи измишльотини на човешкия ум. Но при това евреинът системно се грижи в живата действителност да намира приложение само втората част на тази проповед, но в никакъв случай първата. Системно откроявайки ролята на личността, а с това и на нацията и на расовото "съдържание" на последната, марксическото учение постепенно разрушава всички най-елементарни основи на човешката култура, чиито съдбини зависят тъкмо от тези фактори. Ето в какво се състои действителното ядро на марксическия мироглед, доколкото това изчадие на един престъпен мозък изобщо може да се разглежда като "мироглед". Премахвайки ролята на великата личност и расата, евреинът премахва и най-важното препятствие към господството на низшите. А тези низши са тъкмо евреите.

Цялата престъпна същност на марксическото учение се състои тъкмо в неговата икономическа и политическа страна. Именно тази страна отблъсква от марксизма всичко интелигентно.Интелигентните хора започват да се отвръщат и от справедливите искания на работниците. А в същото време най-малко развитата работническа класа на тълпи преминава под знамената на марксизма. Работническото движение, каквото и да е то, се нуждае от своя интелигенция. Евреите успяха да отблъснат от работническото движение честната интелигенция. И ето, сега те са готови да принесат "жертва"; те доставят от своите редове интелигенция за работническото движение.

Така възниква движението на работниците на физическия труд, намиращо се под пълното ръководство на евреите. Външно това движение има за цел да подобри положението на работниците. В действителност става дума за поробване и всъщност за пълно унищожение на всички други нееврейски народи.

Франкмасонството се нагърбва със задачата за системно пацифистко отслабване на инстинкта за национално самосъхранение в кръговете на интелигенцията. Докато в кръговете на широките народни маси и преди всичко в кръговете на бюргерството със същата задача се нагърбва пресата, която все повече се концентрира в ръцете на евреите. Към тези две оръдия за разложение сега се присъединява и трето, много по-силно - организацията на голата сила. Чрез първите две оръдия евреите проведоха цялата подготвителна подривна работа. Сега щурмовата колона на марксизма трябва да завърши цялата работа и да нанесе на обществото решаващия удар.

Пред очите ни се разиграва нещо съвсем нечувано. Тъкмо тези учреждения, които най-много твърдят, че са единствени носители на прословутия държавен авторитет - тъкмо те се оказват абсолютно парализирани в борбата против марксизма. Всъщност, евреите във всички времена на своята "просветна" дейност са си намирали най-добри помощници тъкмо в кръговете на висшите чиновници на нашите държавни учреждения /отделните изключения, разбира се, не се броят/ тези чиновнически кръгове винаги са се отличавали с необикновено лакейство по отношение на още "по-високите" кръгове от една страна и с необикновено високомерие спрямо "по-низшите" кръгове от друга. Тяхната ограниченост може да се съизмерва само с тяхното самомнение. Но тъкмо това е нужно на евреина. Именно такива представители на властта се ползват с най-голямата му обич.

Практически работата се развива примерно по следния начин:

Съобразно своите крайни цели, състоящи се както в икономическото завоюване, така и в политическото поробване на целия свят, евреите разделят своите организации на две части, уж отделени една от друга, но на практика представляващи неделимо цяло. А именно - те делят движението на политическата партия от една страна и профсъюзната организация от друга.

Профсъюзното движение има за главна задача вербуването на работниците. В тежката борба за съществуване, която работниците трябва да водят поради алчността и недалновидността на много предприемачи, профсъюзите оказват на работниците някаква материална помощ и подкрепа. Работникът трябва сам да се грижи за подобряването на живота си в борбата против предприемчивите, които се отнасят към него безсърдечно и често забравят за онази отговорност, която са приели пред обществото. Самата държава също е забравила за работниците и става така, че си спомнят за тях само профсъюзите. Заслепената от алчност така наречена национална буржоазия поставя пред работника всички възможни и невъзможни препятствия, за да попречи на всички опити за намаляване на безкрайно дългия работен ден, на всички опити за премахване на детския труд, за подобряване на условията на женския труд, за подобряване на жилищните условия и оздравяване на процесите на труда във фабриките и заводите. На всичко това буржоазията не само се съпротивлява, но често направо саботира този род мероприятия. И какво? На евреина тъкмо това му трябва. Оказва се, че единствено той се грижи за съдбата на угнетените. Евреите застават начело на професионалното движение. Това за тях е много лесно, тъй като в действителност задачата на тяхната дейност съвсем не е честната борба за отстраняване на социалното зло; реалната им цел е създаването на такава боева икономическа организация, която сляпо да им се подчинява и да им служи като оръдие в борбата за унищожаване на икономическата независимост на националната държава. Истински здравата социална политика би трябвало да се ръководи от два критерия: от една страна, запазването на здравето на собствения народ, от друга - интересите за осигуряване на икономическа независимост на своята национална държава. За евреите, разбира се, на съществува нито единият, нито другият критерий. Напротив, тяхната цел е да нанесат удар и на единия, и на другия. Евреите се стремят не да запазят икономическата независимост на националната държава, а да я унищожат, затова не изпитват ни най-малки угризения на съвестта, издигайки от името на работниците такива икономически искания, които не само са практически неизпълними, но и които на практика означават гибел за националното стопанство. Но на евреите не им е необходима също здрава нация и физически здрава работническа класа, на тях им е необходима физически слаба тълпа, която е по-лесно да впрегнат в ярема. Това на свой ред им позволява да издигат най-нелепи изисквания, практическото изпълнение на които е невъзможно и те предварително го знаят - такива искания нищо не биха могли да променят и са годни само, за да насъскат масите. Ето действителната цена на евреите. Честното подобряване на социалното положение на работниците изобщо не ги интересува.

Ръководството на професионалното движение им е осигурено до тогава, докато ние самите не предприемем голяма просветителска работа в редовете на широките маси, докато не покажем на тези маси действителният път на борба за подобряване на тяхното положение или докато самата държава не се залови както трябва за евреите и не ги отмести от нашия път. Дотогава, докато масата е толкова малко съзнателна, както сега и докато държавата остава толкова равнодушна, както сега, работническите маси неизбежно ще тръгнат срещу първия срещнат, който им даде най-безразсъдни обещания. А в това отношение, както е известно, евреите се ненадминати майстори. Та нали никакъв морал за тях в това отношение не съществува.

На това поприще евреите за най-кратък срок ще надвият всеки конкурент. Евреинът, както е известно, е достатъчно кръвожаден. И съответно с това той от самото начало изгражда цялото професионално движение на почвата на насилието. Ако се намерят хора, които да разгадаят истинските намерения на евреите и да не тръгнат след тях, то към тях ще бъде приложен терор. Не трябва да се лъжем: успехите на тази терористична тактика са огромни.

Професионалните съюзи при правилна постановка би трябвало да имат благодетелно значение за цялата нация, в сегашната обстановка евреите правят от профсъюзите пряко оръдие за разрушаване на националното стопанство.

Успоредно с това върви "работата" на политическата организация.

Последната действа съвместно с професионалните съюзи, доколкото профсъюзите само подготвят работника, а след това направо го принуждават да влезе в политическата партия. Профсъюзите, прочее, са главният финансов източник, от който политическата организация черпи средства за издръжка на огромния си апарат. Профсъюзът контролира политическата дейност на всеки отделен работник и при възможни политически демонстрации принуждава своите членове да участват в тях. В края на краищата, профсъюзите изобщо забравят за всичките си икономически задачи и изцяло концентрират усилията си за подготовка на масови стачки, за всеобща стачка като средство за политическа борба.

Политическата и професионална организация създават гъста мрежа от вестници, изцяло приспособени към умствения хоризонт на най-малко развитите хора. Тази преса в ръцете на вождовете се превръща в безсрамно оръдие за насъскване на низшите слоеве на нацията и ги провокира за най-безумни постъпки. Тази преса съвсем не смята за своя задача постепенно да издига своите изостанали читатели на по-висока степан на развитие. Не, тя вижда задачата си в разпалване на най-низки инстинкти. Инертната маса, която понякога се мисли за много нещо, лесно се поддава на тези похвати. В крайна сметка пресата е и комерчески изгоден гешефт и политически изгодно оръдие. Цялата тази преса от ден на ден води клеветническа кампания, вдъхвайки на фанатичната маса омраза към всичко онова, което служи на националната независимост, на културното развитие и на укрепването на икономическата самостоятелност на нацията.

Тези хора откриват особено безжалостна канонада против надарените с характер и забележителен ум, които не искат да се преклонят пред претенциите на евреите. За да станеш обект на гонение от страна на евреите не е нужно дори пряко да се изказваш против тях; достатъчно е само подозрението, че даден човек може някога да стигне до мисълта за необходимостта от борба против евреите; достатъчно е дори само това, че даден човек има силен характер и може да помогне на своя народ някога да започне да се издига и да укрепва.

В това отношение инстинктът никога на лъже евреина; той лесно отгатва кой не е с него и на такъв човек естествено му е осигурена смъртна вражда от страна на чифутите. И тъй като евреинът винаги е не отбраняваща се, а настъпваща страна, то за враг на своите той смята не само онзи, който го напада, но и онзи, който се опитва да му окаже дори и най-малка съпротива. Е, а средствата, които евреинът употребява в борбата си против честните и издръжливи хора, са познати: това не е борба с честни средства, а борба чрез лъжа и клевета. В нашата област евреинът не се спира пред нищо. Тук той е наистина "велик" в своята изобретателност. Не напразно нашият народ вижда в евреина олицетворение на самия дявол.

Народът лесно става жертва на еврейския поход на лъжата. От една страна, за това спомага недостатъчната подготвеност на широките слоеве на народа и като резултат от това неспособността да се ориентира във всички ходове на евреите. От друга страна, за това спомага ограничеността на кръгозора и пълната липса на здрави инстинкти у нашите висши слоеве.

Достатъчно е евреите да нападнат един или друг бележит човек, който оказва съпротива на плановете им, и нашите висши слоеве от вродена страхливост незабавно се отвръщат от този човек; а широките маси на народа поради простодушието и глупостта си вярват на всичко. Държавните власти пък или мълчат, или, което още по-често се среща, сами се присъединяват към преследването на дадения човек, въобразявайки си, че по такъв начин ще сложат край на виковете във вестниците. А в очите на някое власт имащо магаре именно такъв подход осигурява "тишина и ред" и запазва "държавния авторитет". Постепенно за всички прилични хора страхът пред клеветата в марксическия печат става заплаха, парализираща и ума, и сърцето. Хората започват просто да треперят пред ужасния враг и по такъв начин окончателно стават негови жертви.

л/ сега господството на евреите в държавата вече е толкова заздравено, че те не само могат да се наричат евреи, но могат вече открито да признаят от какви именно политически и национални идеи се определят действията им. Част от еврейската раса започва вече открито да се признава за чужд народ. Но и тук не минава без лъжи. Ционизмът доказва наляво и надясно, че ако евреите успеят да образуват в Палестина самостоятелна държава, то това ще бъде всичко, което им е нужно като нация. Но в действителност това е нагла лъжа, която пак цели да измами глупавите "гои". Еврейската държава в Палестина е необходима на евреите не за да живеят там действително, а за да си създадат там известна самостоятелна база, неподчинена на какъвто и да било контрол от другите държави, чиято цел е оттам да продължават още по-свободно политиката на своето мошеничество. Палестина трябва да стане убежище за особено важна група негодници и университет за подрастващи мошеници.

В същото време част от евреите нагло се признава за особена раса, а друга част продължава да твърди, че те са немци, французи, англичани и т.н. В това ново явление трябва да виждаме само още едно доказателство колко нагли са станали евреите, колко безнаказани се чувстват.

Доколко са убедени евреите, че тяхната победа е съвсем близка, се вижда от това как се държат те сега със синовете и дъщерите на другите народи.

Чернокосото младо еврейче нахално се върти около някоя наша невинна девойка и върху наглото му лице се чете Сатанинска радост, че ще може безнаказано да развали кръвта на тази девойка и с това да лиши нашия народ от още една здрава немска майка. Евреите се мъчат с всички средства да разрушат расовите основи на народа, който трябва да бъде подчинен на игото им. Те не само сами се стараят да развалят колкото е възможно по-голямо количество наши жени и девойки. Не, те не се спират и пред това да помогнат в това отношение и на други народи. Нима не евреите докараха до бреговете на Рейн негри все със същата задна мисъл и със същата подла цел -чрез кръвосмешение да нанесат колкото е възможно по-голяма вреда на омразната бяла раса, да съборят тази раса от политическата й и общокултурна висота, а после да се качат на гърба й.

Да подчинят народ, който е запазил расовата си чистота, евреите никога няма да могат. Евреите в този свят винаги ще господстват над народите, които са загубили чистотата на кръвта си.

Ето защо се стараят най-планомерно да разрушават чистотата на расата и с тази цел прибягват до системно отравяне на отделни лица.

А в политическата сфера евреите започват да заменят идеята за демокрация с идеята за диктатура на пролетариата.

Организирайки масите под знамето на марксизма, евреинът си е изковал онова оръжие, което сега му позволява да мине без демокрация и му дава възможност с помощта на юмрука да подчини други народи, които сега иска диктаторски да управлява.

Работата по революционизирането евреите планомерно провеждат в две насоки: в икономическа и в политическа.

Онези народи, които оказват твърде силна съпротива, евреите обграждат с гъста мрежа от врагове, после ги вкарват във война, а когато войната започне, те издигат знамето на революцията вече на самите фронтове. Благодарение на техните интернационални връзки, никак не им е трудно да направят това.

В икономическо отношение евреите вредят на държавата дотогава, докато държавните предприятия станат нерентабилни, денационализират ги и преминават под еврейски финансов контрол.

В политическо отношение евреинът бие цели държави с това, че ги лишава от необходимите средства, разрушава всички основи на национална защита, унищожава вярата в държавното ръководство, започва да позори цялата предишна история на дадена държава и облива с кал всичко велико и значително.

В културно отношение евреите водят борба против държавата като внасят разложение в сферата на изкуството, литературата, театъра, извращават здравите вкусове, разрушават всички правилни понятия за красивото, възвишеното, благородното и доброто, внушават на хората собствените си низки идеали.

Евреите се подиграват с религията. Те подронват всякаква нравственост и морал, обявяват всичко това за отживяло. Така продължава, докато успеят да подронят последните основи на съществуването на дадена държава и дадена народност.

м/ Тогава евреите смятат, че е дошло време да направят последната велика революция. След като заграбят политическата власт, те смятат, че сега може окончателно да хвърлят маската. От "народния евреин" се излюпва кървав евреин - евреин, станал тиранин на народите. Той се старае за кратко време абсолютно да изкорени интелигенцията, носителка на националните идеи. Лишавайки народа от идейни ръководители, той иска окончателно да го превърне в роб и да го закрепости навеки.

Най-страшният пример в това отношение е в Русия, където евреите в своя див фанатизъм погубиха 30 милиона души, безжалостно изколвайки едни и подлагайки на безчовечните мъки на глада други -и всичко това само за да осигурят диктатура над един велик народ на една малка група еврейски литератори и борсови бандити. Ала краят на свободата на поробените от евреите народи, става същевременно край и за самите тези паразити. След смъртта на жертвата рано или късно издъхва и самият вампир.

Още и още премисляйки всички причини за нашата германска катастрофа, ние неизбежно стигаме все до същия извод: основната решаваща причина за нашето крушение беше неразбирането на важността на расовия проблем и особено неразбирането на еврейската опасност.

С резултатите от нашите поражения на фронтовете през август 1918 г. ние можехме да се справим много лесно. Не тези поражения доведоха до нашия крах. Крахът ни беше подготвен от онази сила, която подготви и самите тези поражения. А тя го направи с това, че в продължение на много десетилетия системно и планомерно бе разрушавала политическите и морални инстинкти на нашия народ, лишавайки го от онова, без което изобщо няма здрава и силна държава.

Старата германска империя абсолютно пренебрегваше проблема за расата. Отминавайки този проблем, империята пренебрегваше онова право, което е единствената основа за съществуването на народите. Народите, които допускат да ги лишават от чистотата на кръвта им, извършват грях против волята на провидението. И ако един по-силен народ ги събори от пиедестала и заеме тяхното място, то в това не трябва да виждаме тържество на правото. Ако даден народ не иска да съблюдава чистотата на кръвта, дадена му от природата, то той няма право после да се оплаква, че е лишен от своето земно съществуване.

Всичко на тази земя може да се поправи. Всяко поражение може да стане баща на бъдеща победа. Всяка загубена война може да стане тласък към нов подем. Всяко бедствие може да предизвика у хората нов приток на енергия. Всеки гнет може да стане източник на нови сили за ново възраждане. Всичко това е възможно, докато народите запазят чистотата на своята кръв. Само със загубата на чистотата на кръвта щастието е загубено завинаги. Хората падат надолу навеки и от човешкия организъм вече по никакъв начин на можеш да изгониш последиците от отравянето на кръвта.

Струва си само да сравним гигантската важност на този фактор с ролята на всички други фактори от различен произход, и ние веднага ще се убедим, че всички останали проблеми в сравнение с расовия играят смешно малка роля. Всички останали фактори имат преходно значение. А проблемът за чистотата на кръвта ще съществува дотогава, докато съществува и самият човек.

Всички сериозни симптоми на разпадането, открити у нас в предвоенната епоха, в крайна сметка се свързани с расовия проблем.

Все едно дали става дума за проблемите на всеобщото избирателно право или за аномалиите в областта на икономиката, за печалните симптоми в областта на културния живот или за симптомите на израждане в областта на политиката, за неправилната организация на възпитателното дело или за лошите влияния, оказвани от пресата върху възрастните - все едно, в крайна сметка цялата беда беше в пренебрежителното отношение към проблема за расата, в неразбирането на онези опасности, които ни носеха чужди раси.

Ето с какво се обяснява и обстоятелството, че до никакви сериозни последици не можеха да доведат нито реформите, нито мерките за социална помощ, нито усилията от чисто политически характер. Сериозно значение нямаха също нито икономическият подем, нито нарастването на цялата сума от наши научни познания. Напротив, и нацията, и държавата, т.е. този организъм, който единствено дава възможност на нацията да живее и да се развива на земята, не ставаха по-здрави, а постепенно губеха здравето си. При целия си външен разцвет старата германска империя не успяваше да скрие вътрешната си слабост. Всеки опит действително да се издигне и укрепи империята неизбежно се разбиваше в това, че ние игнорирахме най-важния проблем

Разбира се, ще бъде неправилно да мислим, че всички представители на различните политически насоки в нашата страна и всички наши управници, опитвали се да лекуват Германия, са били до един лоши и злонамерени хора. Не, тяхната дейност нямаше успех, защото в най-добрия случай те виждаха само външните прояви на болестта и си затваряха очите за действителните й причинители. Който се замисли добре върху историята на развитието   на   нашата   стара   империя,   той,   обективно разсъждавайки, ще трябва да стигне до извода, че вече в епохата на обединението на Германия и свързания с него подем са били на лице симптомите на разпадането. Такива наблюдатели трябва да признаят, че въпреки всички политически успехи и въпреки огромното нарастване на богатствата, общото положение на страната от година на година става все по-лошо. За това може да се съди само по резултатите от изборите за райхстага. Системното увеличаване на гласовете, подавани за марксистите, също не говори за нищо друго, освен за приближаването на вътрешния и външен крах. Всички успехи на така наречените буржоазни партии нямаха никакво значение не само защото буржоазните партии не съумяха дори да ограничат броя на марксистите, но и защото вътре в самите буржоазни партии  вече имаше  процес на разложение. Буржоазният свят, без сам да го забелязва, беше вече отровен от трупната зараза на марксическите представи, а борбата на буржоазните партии против марксизма повече беше продукт на конкуренция от страна на честолюбивите вождове, отколкото принципна борба на решени да вървят докрай противници. Само евреите още по онова време водеха системна и неотклонна борба в определена насока. Колкото повече отслабва волята за самосъхранение в нашия народ, толкова по-високо се издига, толкова по-ярко сияе еврейската звезда - звездата на Давид.

Ето защо и през август 1914 г. ние нямахме пред себе си единен сплотен народ, настъпващ към крепостите на противника. Не, нямаше такова нещо! Ние станахме свидетели само на последния пламък на инстинкта за национално самосъхранение, на последното конвулсивно усилие да се отхвърли марксистко-пацифисткото иго, което отдавна вече подкопаваше здравето на нашия народ. И в този съдбоносен момент ние също се оказахме неспособни да разберем къде се намира нашият истински вътрешен враг. Ето защо и всяка съпротива беше напразна. Провидението не ни дари с победа и въздаде на всеки според заслугите.

Ето от всички тези съображения изхождахме, когато разработвахме основите на нашето ново движение. Ние сме дълбоко убедени, че само нашето движение е в състояние да възпре понататъшното падение на немския народ, а след това да отиде по-далеч и да създаде гранитен фундамент, на който след време ще израсне нова държава. Това няма да бъде държава, която е чужда на народа и която е заета само с голи стопански интереси. Не, това ще бъде истински народен организъм, това ще бъде - германска държава, действително представляваща немската нация.

Anfang